Това е най-големият есенен празник в обредния календар на българина, свързан с приключване на усилената полска работа. От Димитровден започва зимният сезон и идва времето да слагаме вече дебелите кожуси. Св. Димитър е покровител на студовете, той е по-големият брат на св. Георги. Легендите описват светеца като мъж с дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки на червен кон. Вярва се също така, че св. Димитър е брат на архангел Михаил Душевадника и покровител на отвъдния свят. Затова около Димитровден е и Голяма Задушница, когато душите на мъртвите слизат на земята, а живите раздават жито в тяхна памет. Наричат празника Разпуст - слага се край на селскостопанската работа, разпускат се ратаите и се правят договорки за следващата година. На тоя ден празнуват и дюлгерите. След Димитровден идва времето на веселите зимни празници и сватбите.
Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква

Именници: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.