Празникът се чества винаги в предпоследната събота преди Великден. Евангелското писание свързва деня с факта, че Христос е вдигнал Лазар от гроба. Светецът е покровител на нивите, пасбищата и горите. На Лазаровден жените омесват погача с мед и я раздават за берекет. Най-важният обичай на празника е лазаруването. Момите обикалят къщите и нивите и пеят песни за плодородие. Девойка, която е лазарувала, вече може да се омъжи, защото, според народната вяра не може да бъде нападната и залюбена от змей. Следобед момичетата се събират за т. нар. надпяване на пръстените. В много селища на този ден се прави най-голямата Задушница - Лазарската. В навечерието жените почистват и прекадяват гробовете и раздават малки просфорки (хляб с украса) заедно с жито за починалите.

Именници: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар.