Вярва се, че родилката и детето се намират под близкото покровителство на Света Богородица. Затова първият обичай след успешно раждане е да се изпече малка “богородична питка”, “бабина пита”. Тази питка, намазана с мед, се изяжда само от домашните, като с нея се захранва и родилката,-а късче се отделя за Богородица. Днес някои месят такава питка на два пъти: най-често свекървата я носи веднъж в родилния дом -за лекари и акушерки, а втори път - за домашните.

Вярва се, че през третата нощ след раждането идват орисниците, които влизат невидими вкъщи, сядат край детето и определят съдбата му: какво имотно и социално положение ще има и т.н. И трите пожелават свои неща, като мнението на третата е решаващо. За да ги предразположат, слагат зад вратата трапеза с вкусни ястия, чисти кърпи и сребърни накити. Понякога наричанията могат да бъдат чути, но съдбата, добра или лоша, не може да се избегне: “Що ти е написано, не може да бъде избрисано.”

От обичаите (след раждане) по-тържествен е т. нар. “втора пита”. Той става няколко дена след раждането. “Бабата” със зелена пръчка и здравец поканва младите съседки и роднински жени. Те, заедно с малките си деца, пристигат с ястия (обикновено от яйца и млечни произведения), пити. Правят голяма трапеза. На тръгване оставят на детето по една монета, за да спи по-добре. Не се сбогуват с родилката, за да не изгуби тя млякото си.
Вярва се, че до 40-я ден нищо не бива да се изнася от къща с новородено, забранява се и даването на заеми, подаването и др. , за да не секне млякото на майката. В краен случай от всяко дадено нещо трябва да се остави вкъщи по малко.

Четиридесетият ден е очистителен. На него родилката отива с детето на “чиста молитва”. Свещеникът им прочита молитва, поръсва ги със светена вода и с това майката вече “се връща в света”, от който е била отделена поради бременността си.