Имен ден - Кой кога има имен ден ?

АПРИЛ (идва от латинския глагол отварям) се свързва с “отварянето” на вратите за пролетта и разцъфването на растителността. В Древен Рим първият ден на април е празник на Венера - богиня на градините и култът към нея е свързан с красотата, любовта и любовната страст.

МАРТ в римския календар е посветен на бога на войната Марс и определя обредното време за изгонването на зимата. Марс е божество на плодородието, растителността, дивата природа, но и помага на земеделците, като им осигурява богат урожай и здраве. Старите българи са го наричали Брезен (”брезите лист и мъзга пущат”).

ФЕВРУАРИ (на латински означава очистване) е посветен на бога на смъртта Фебруус. Фебруа в Древен Рим наричали последните за годината празници на пречистването на греховете, свързани с жертвоприношения. В българския народен календар февруари е наречен Малък Сечко.

ЯНУАРИ в Юлианския календар е първият месец и носи името на Янус - бог на началото на човешкия живот и покровител на вратите; богът с две лица, като едното гледа в миналата, а другото - в бъдещата година.

С “курбан” се назовава кръвната жертва, жертвоприношението на животно и съпътстващата ги обредна трапеза, характерни за цялото българско землище от прастари времена, та и до днес. В традиционната народна обредна практика курбан се коли на верски празници с етническа окраска - Гергьовден, Великден; на събори; на семейни тържества; във връзка с изпълнение на желание, за което е необходима свръхестествена помощ от светец-покровител; задължително при погребални обичаи. Курбан се прави и след преживяно голямо премеждие, при което е бил застрашен животът на човека, но той е оцелял (такъв курбан се прави всяка година в деня на премеждието).

Жертвата винаги е голямо животно: овен, овца, агне, шиле, теле. Когато се пости, курбанът е риба с люспи, най-често шаран. Животното (птицата, рибата) трябва да бъде живо и да се заколи, за да потече кръв. Иначе курбанът не се зачита (според старата вяра). Прието е жертвеното животно да се пече цяло, но по-големите животни - телето, овенът, овцата - обикновено се насичат на късове и се готвят. Гозбите, които могат да се приготвят за тоя ден, са: ориз, булгур, зеле, картофи, сарми, фасул, грах, леща - с месо или без (през пости). Според старите вярвания месото не бива да се вари на чорба и на трапезата чорба не се кади, но днес мнозина поднасят и курбан чорба. Меси се и обреден хляб с шарки (без шарки хлябът не е обреден и не се кади). На курбан обикновено се приготвя и “коливо” (варено жито).

Трапезата трябва да се прекади - от свещеник или, в краен случай, от най-възрастния човек в семейството. Най-често курбаните се правят в деня на някой християнски светец или на голям народен празник. Обичайно са в дома на даващия “жертва”, но могат да бъдат и в манастир, църковен двор, на поляната при погребение и на гробището.

Вечерта преди кръщенето жена от семейството (но не майката) отива при кръстника с бъклица вино, прясна пита и вино, за да го “калеса”. На следващия ден окъпват детето и кръстникът/кръстницата го отнася в черквата. Майката не присъства. Името на детето в миналото е зависело от волята на кръстника. Затова имената на семейството на кръстника се предавали в семейството на кумеца. Много рядко детето се е кръщавало с името на дядо си, баба си, още по-рядко на баща си.

След църковния ритуал детето се занася у дома, където го посрещат с пита, вино и цвете и го предават на майката. Тя го слага пред иконата на Света Богородица и й се покланя три пъти. Слагат детето в люлката и за първи път го оставят само.
В друга стая са се събрали поканените от предния ден гости. Всяка гостенка е донесла прясна пита, печено пиле и вино. Като влязат в къщата, казват: “Честито кръщене, честито име!” Домашните отговарят: “Чест ти господ дал!” На трапезата първо се слага пита и сол и всеки дава по нещо за бебето: пари или дрешки.

В църквата кръщението се извършва според требника. Младенецът се потапя 3 пъти в купела със светена вода в името на Отца, Сина и Светия Дух. Така той се очиства от греховете на родителите си, а кръстникът или кръстницата (които от този момент стават духовни баща/майка на детето с духовно родство от първа степен и “отговарят” пред Бога за него) се отрича от сатаната и дава обещание кръстеният да живее праведен живот по Божия закон. Куполът се обикаля 3 пъти, за да се изрази радостта от съединението с вярата. От косите на новопокръстения се отрязва малко кичурче, символизиращо, че той става раб Божи. Върху детето свещеникът полага кръст, за да му напомни, че трябва да приема изпитанията с търпението на Христос.
От този момент младенецът вече носи и подареното му от кръстника златно или сребърно кръстче, което се освещава по време на ритуала. Всички присъстващи държат запалени свещи (символ на Божията светлина и просвещение), като най-голяма е свещта на кръщавания. Остатъкът от нея може да се запази и запали при друго важно празнично събитие в живота му.

Кръстникът трябва да донесе в храма голяма бяла хавлия, бяла кърпа за лице и сапун за извършване на ритуала, както и нови дрехи (желателно бели), в които да бъде облечен кръщелникът след обреда.
Те с чистотата и белотата си символизират полученото вече опрощение на греховете. По традиция и “дядо поп” се дарява с кърпа, а за здравето на новопокръстения в храма се носи пита, мед, бонбони, сладки. Задължителни изисквания:
- Родителите на детето и кръстникът трябва да са източноправославни и кръстени.
- Родителите-на детето не могат да са му кръстници.
- Ако детето е под 40 дни, майката не може да присъства на обреда. Свещеникът в друг ден чете на нея и детето специална молитва.

Прохождането на детето се отбелязва с омесването на пита престъпалка. Обикновено питата е без пластична украса, но майката слага в нея просо, за да бъде “просено” детето й, т. е. като порасне, да го искат за съпруг или съпруга. Основното в обичая престъпалка е търкулването на питата, която проходилото дете трябва да вземе. Понякога преди това изсипват вода, през която малкото трябва да мине, за да му върви в живота. Питката се разчупва от майката и се раздава на децата.

Някъде на престъпалката се гадае и за бъдещата му професия. Върху питата се поставят предмети, символизиращи различни занятия. По предмета, който вземе детето най-напред се гадае каква професия ще има то, когато порасне.

Вярва се, че родилката и детето се намират под близкото покровителство на Света Богородица. Затова първият обичай след успешно раждане е да се изпече малка “богородична питка”, “бабина пита”. Тази питка, намазана с мед, се изяжда само от домашните, като с нея се захранва и родилката,-а късче се отделя за Богородица. Днес някои месят такава питка на два пъти: най-често свекървата я носи веднъж в родилния дом -за лекари и акушерки, а втори път - за домашните.

Вярва се, че през третата нощ след раждането идват орисниците, които влизат невидими вкъщи, сядат край детето и определят съдбата му: какво имотно и социално положение ще има и т.н. И трите пожелават свои неща, като мнението на третата е решаващо. За да ги предразположат, слагат зад вратата трапеза с вкусни ястия, чисти кърпи и сребърни накити. Понякога наричанията могат да бъдат чути, но съдбата, добра или лоша, не може да се избегне: “Що ти е написано, не може да бъде избрисано.”

От обичаите (след раждане) по-тържествен е т. нар. “втора пита”. Той става няколко дена след раждането. “Бабата” със зелена пръчка и здравец поканва младите съседки и роднински жени. Те, заедно с малките си деца, пристигат с ястия (обикновено от яйца и млечни произведения), пити. Правят голяма трапеза. На тръгване оставят на детето по една монета, за да спи по-добре. Не се сбогуват с родилката, за да не изгуби тя млякото си.
Вярва се, че до 40-я ден нищо не бива да се изнася от къща с новородено, забранява се и даването на заеми, подаването и др. , за да не секне млякото на майката. В краен случай от всяко дадено нещо трябва да се остави вкъщи по малко.

Четиридесетият ден е очистителен. На него родилката отива с детето на “чиста молитва”. Свещеникът им прочита молитва, поръсва ги със светена вода и с това майката вече “се връща в света”, от който е била отделена поради бременността си.

МЕСНИ ЗАГОВЕЗНИ - 8 недели преди Великден СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ - 7 недели преди Великден КУКЕРОВДЕН (Песи понеделник) - понеделникът след Заговезни
ТРИМИРО - трите дни след Сирни Заговезни ТОДОРОВДЕН - в събота на първата седмица след Сирни Заговезни
ЛАЗАРОВДЕН - винаги в събота, седмица преди Великден
ЦВЕТНИЦА (Връбница) - винаги в неделя, седмица преди Великден
ТОМИНА НЕДЕЛЯ - седмицата след Великден СПАСОВДЕН - винаги в четвъртък, на 40-я ден от Великден
ПЕТДЕСЕТНИЦА (Света Троица) - в неделя, на 50-я ден от Великден
ДУХОВ ДЕН - винаги в понеделник, на 51-я ден от Великден
РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ - седмицата преди Петдесетница
МЕСНА ЗАДУШНИЦА - събота преди Месни Заговезни
ПЕТДЕСЕТНИШКА ЗАДУШНИЦА - събота преди Петдесетница

Започва 40-дневният Рождественски пост. Обредна трапеза: кокошка с кисело зеле, пълнени чушки с боб, тиквеник с орехи, мед.
Именници: Филип, Филипина, Фильо, Филка.