Имен ден - Кой кога има имен ден ?

Народът празнува в тяхна чест два пъти в годината -на 1 юли(св. Врач) и на 1 ноември. Почитат се като покровители на народните лечители и лекарите - хирурзи.

Именници: Козма, Кузман, Дамян, Дамяна.

Това е най-големият есенен празник в обредния календар на българина, свързан с приключване на усилената полска работа. От Димитровден започва зимният сезон и идва времето да слагаме вече дебелите кожуси. Св. Димитър е покровител на студовете, той е по-големият брат на св. Георги. Легендите описват светеца като мъж с дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки на червен кон. Вярва се също така, че св. Димитър е брат на архангел Михаил Душевадника и покровител на отвъдния свят. Затова около Димитровден е и Голяма Задушница, когато душите на мъртвите слизат на земята, а живите раздават жито в тяхна памет. Наричат празника Разпуст - слага се край на селскостопанската работа, разпускат се ратаите и се правят договорки за следващата година. На тоя ден празнуват и дюлгерите. След Димитровден идва времето на веселите зимни празници и сватбите.
Обредна трапеза: курбан от овче месо, гювеч, яхния от пиле, пита с ябълки, варена царевица, печени ябълки, тиква

Именници: Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.

Зимният Петковден не е само празник в чест на св. Петка (Параскева) като закрилница на децата, но и дава началото на почитта към покровителя на семейството и рода. Народът отбелязва този ден като начало на зимните празници - правят се оброчни курбани и сборове. Жените раздават питки за здравето на животните. Св. Петка покровителства брака и плодовитостта. В народните легенди светицата се смесва и с духа - покровител на къщата и семейството (затова се явява като змия - пазителка на дома). На Петковден се месят колаци, като най-големият от тях се нарича на св. Петка. Хлябът и къщата трябва да се поръсят със светена вода и цялото домочадие да се поклони трикратно на погачата. Обредна трапеза: овче месо, курбан чорба, яхния с праз, сарми

Именници: Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева.

На този църковен празник се отдава почит на основните християнски добродетели - вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Припомня се легендата за св. мъченица София и нейните три дъщери Вяра, Надежда и Любов, обявени за покровители на децата.

Именници: Вяра, Надежда, Любов, София, Софица, Софка, Софиян, Софияна, Люба, Любомир, Любчо, Любомил, Любослав, Любена, Верина, Верослав, Верослава, Нада, Надя, Надка, Надко, Надина.

Наричат го още “Нова година” - започва новата стопанска година, начева се и църковната година. Денят носи и други имена: Симеон Стълпник, Симеон Орачо, Летни Симеоновден. В навечерието на празника жените носели семето за посев в черква, за да бъде благословено, а в ранното утро замесвали обредни питки. На този ден не се дават назаем пари, жито, брашно и хляб, за да не избяга берекетът от дома.

Именници: Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Смиляна, Мона, Моню, Божан, Божана

Празникът се чества винаги в предпоследната събота преди Великден. Евангелското писание свързва деня с факта, че Христос е вдигнал Лазар от гроба. Светецът е покровител на нивите, пасбищата и горите. На Лазаровден жените омесват погача с мед и я раздават за берекет. Най-важният обичай на празника е лазаруването. Момите обикалят къщите и нивите и пеят песни за плодородие. Девойка, която е лазарувала, вече може да се омъжи, защото, според народната вяра не може да бъде нападната и залюбена от змей. Следобед момичетата се събират за т. нар. надпяване на пръстените. В много селища на този ден се прави най-голямата Задушница - Лазарската. В навечерието жените почистват и прекадяват гробовете и раздават малки просфорки (хляб с украса) заедно с жито за починалите.

Именници: Лазар, Лазарка, Лазарин, Лазарина, Лазо, Ласка, Елизар.

За отдаване на почит към св. Тодор църквата отрежда първата събота след Сирни заговезни. Тодоровден е известен още като Тудорица или Конски Великден. В народната традиция този светец е конник и змееборец, подобно на св. Георги, св. Димитър и св. Мина. Според поверието, на този ден св. Тодор забивал гореща главня в земята, за да я затопли. След това яхвал белия си кон и отивал да измоли от Господ новото лято и да закриля реколтата и плодородието.
Конният парад или кушиите са задължителен елемент от празника. Той започва със замесването на специални обредни хлябове, формата им е кръгла или наподобява подкова. По стародавна традиция моми в гиздави носии раздават гевреци на ездачите за здраве и късмет. Преди старта се осветяват хлябовете, върху които са наредени орехи, чесън, сол и захар. Конят, изпреварил другите, бива окичвай с венец и даряван с юзда, а стопанинът му получава седло, риза или пешкир.

Денят на св. Тодор е известен и като празник на младите булки. Младоженките месят тогава хляба вкъщи. Наричат го Булкина събота. От него насетне булката е наричана невяста и поема домакинската работа. Ако невястата все още не е бременна, й връзват на гърба цедилка като директен намек, че е време за дете. На Тодоровден бабите подстригват за пръв път през новата година внучетата си. Кичурите се заравят под ябълката, за да растат като нея децата читави, сладки и румени.
Обредна трапеза: пита с мая, леща, гъбена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, кисело зеле с ориз, праз лук.

Именници: Тодор, Тодорка, Тодоран, Тодорана, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Тошо, Дора, Дарин, Дарина.

Християнският свят чества Успение Богородично, защото на този ден се е споминала Дева Мария - майката на Христос. Празникът се нарича Голяма Богородица (за разлика от Малка Богородица през септември, когато се е родила светицата). Чества се най-вече от жените, които се молят на светицата да благослови семействата им и да дава здраве на децата им. Бездетните принасят курбан с молба за майчинство. На Успение на Пресветата Богородица - покровителката на майчинството и жените, се раздава от първите набрани дини и грозде. Колят се животни и се правят курбани за здраве и дълъг живот.
Обредна трапеза: варено жито, царевица, пшеница, пита, каша от пиле, грозде, диня, мед.

Именници: Мария, Мара, Марена, Марилена, Мариан, Марияна, Борис, Богдан, Богдана, Боян, Бояна, Богомил, Богомила, Богомир, Богомира, Богослав, Богослава, Божан, Божена, Божин, Божина, Божил, Божила, Божидар, Божидара

Празникът е винаги в неделя и винаги 7 седмици преди Великден. Заговява се от всичко блажно. Нарича се още Сирно запустенье и Поклади. През деня младите семейства ходят на прошка у родителите си, кръстниците и у други по-стари роднини. Вечерта се нарежда трапеза, на която има риба, масло, яйца, мляко, сирене и всичко друго освен месо. Преди първия залък младите искат прошка от по-старите — целуват ръка и казват: “Прощавай мамо (тате, бабо, дядо)” и получават отговор: “Да ти е просто от мене, от Бога и от вси небеса!” След вечерята се прави “амкане” (хамкане) с варено яйце, сирене или халва, завързани на конопен конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворени уста, когато яйцето се насочи към него. Който захапе яйцето с уста, той ще е най-здрав. Прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че още на другия ден може пак да се скарат. След амкането конецът се запалва и стопанинът нарича последователно: “за житото”, “за гроздето”, за пчелите” и т. н. В който момент конецът най-бързо пламти, се съди от кое през годината ще има в най-голямо изобилие. Кулминацията на празника е маскирането на възрастните и децата у дома.

Обредна трапеза: пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук или кисело зеле, риба, рибник, баница с ябълки и орехи, печени ябълки.

Чества се 8 седмици преди Великден, но винаги в неделя. Датата на празника е “подвижна”. В църковния календар е отбелязана като Неделя Месопустна, но сред хората е позната и с други имена: Месни заговезни, Месни поклади, Месница, Месно запустенье. Името на празника се определя от традиционната, последна вечеря с месо. След това се заговява V до края на великденските пости не се слага нито хапка месо в устата. През седмицата се разрешават като блажни ястия само млечна храна и яйца. В осемте дни между Месни и Сирни заговезни, наречени Чиста неделя, хората се веселят, защото с идването на Песи понеделник (първият понеделник след Сирница) се забраняват тържествата, сватбите и кръщенетата. Забраната свършва едновременно с края на великденските пости.