Празникът е винаги в неделя и винаги 7 седмици преди Великден. Заговява се от всичко блажно. Нарича се още Сирно запустенье и Поклади. През деня младите семейства ходят на прошка у родителите си, кръстниците и у други по-стари роднини. Вечерта се нарежда трапеза, на която има риба, масло, яйца, мляко, сирене и всичко друго освен месо. Преди първия залък младите искат прошка от по-старите — целуват ръка и казват: “Прощавай мамо (тате, бабо, дядо)” и получават отговор: “Да ти е просто от мене, от Бога и от вси небеса!” След вечерята се прави “амкане” (хамкане) с варено яйце, сирене или халва, завързани на конопен конец. Той се залюлява над трапезата и всеки посяга с отворени уста, когато яйцето се насочи към него. Който захапе яйцето с уста, той ще е най-здрав. Прошка не си искат само съпрузите, защото се знае, че още на другия ден може пак да се скарат. След амкането конецът се запалва и стопанинът нарича последователно: “за житото”, “за гроздето”, за пчелите” и т. н. В който момент конецът най-бързо пламти, се съди от кое през годината ще има в най-голямо изобилие. Кулминацията на празника е маскирането на възрастните и децата у дома.

Обредна трапеза: пържени яйца, кисело мляко, баница с праз лук или кисело зеле, риба, рибник, баница с ябълки и орехи, печени ябълки.