Спасовден е седмият велики четвъртък, 40-ят ден след Великден, когато Божият син Исус се възнася на небето, оттам бди и направлява хората към доброто. В чест на Бога Спасител нашият народ нарича празника Спасовден. В навечерието, или с изгрева на самия празник, се отива на гробищата, а къщните врати се оставят отворени, за да си “излезнат” безпрепятствено и мъртвите. Жените оставят на гробовете и раздават помежду си червено боядисани яйца, първите узрели череши, обредни краваи, сготвен фасул или ориз, мляко. Вярва се, че мъртвите “виждат”, “чуват” и “вземат” храната, оставена върху гроба, а ако няма - слагат в пазвата си шепа пръст и си отиват. Целта на тази обредност е да се почетат, нахранят и напоят покойниците, защото от тях се очаква да помагат за здравето и благополучието на потомците си. Старинен митологичен характер има и обичаят срещу Спасовден болни и недъгави да “ходят на росен” (червено полско цвете с приятен мирис, смятано за любимо цвете на русалките). Която жена иска да се омъжи, трябва да носи през целия ден дреха, взета от млада невеста. От веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката “Те ти, булка, Спасовден!”

Именници: Спас, Спаска, Спасена, Спасияна, Спасимир, Спасимира.