За отдаване на почит към св. Тодор църквата отрежда първата събота след Сирни заговезни. Тодоровден е известен още като Тудорица или Конски Великден. В народната традиция този светец е конник и змееборец, подобно на св. Георги, св. Димитър и св. Мина. Според поверието, на този ден св. Тодор забивал гореща главня в земята, за да я затопли. След това яхвал белия си кон и отивал да измоли от Господ новото лято и да закриля реколтата и плодородието.
Конният парад или кушиите са задължителен елемент от празника. Той започва със замесването на специални обредни хлябове, формата им е кръгла или наподобява подкова. По стародавна традиция моми в гиздави носии раздават гевреци на ездачите за здраве и късмет. Преди старта се осветяват хлябовете, върху които са наредени орехи, чесън, сол и захар. Конят, изпреварил другите, бива окичвай с венец и даряван с юзда, а стопанинът му получава седло, риза или пешкир.

Денят на св. Тодор е известен и като празник на младите булки. Младоженките месят тогава хляба вкъщи. Наричат го Булкина събота. От него насетне булката е наричана невяста и поема домакинската работа. Ако невястата все още не е бременна, й връзват на гърба цедилка като директен намек, че е време за дете. На Тодоровден бабите подстригват за пръв път през новата година внучетата си. Кичурите се заравят под ябълката, за да растат като нея децата читави, сладки и румени.
Обредна трапеза: пита с мая, леща, гъбена чорба, зелен фасул, червени чушки, пълнени със зрял боб, кисело зеле с ориз, праз лук.

Именници: Тодор, Тодорка, Тодоран, Тодорана, Тодорин, Тодорина, Теодор, Теодора, Тошо, Дора, Дарин, Дарина.