ВЕЛИКДЕН - ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО

Най-големият християнски и народен пролетен празник е с непостоянна дата - след пролетното равноденствие, след първото пълнолуние, в първия неделен ден. Движи се от 4 април до 8 май.

Дните от Връбница до Великден се наричат Велика или Страстна седмица (заради страданията на Христос). Понеделник и вторник са наречени за почистване на къщата. В сряда децата ходят за здравец и вият китки. В четвъртък жените месят хлябове и рано сутрин, преди изгрев слънце се боядисват яйца, което е най-важният празничен обичай. Първото яйце задължително се боядисва червено. С него се натъркват челцата и бузките на децата и после се оставя до семейната икона до Велики четвъртък на следващата година. Вярва се, че то има лечебна сила. Пъстрите яйца се наричат “перашки”, “писани”, “шарени”. Стародавни народни вярвания гласят, че на Велики четвъртък земята и небето се разтварят и архангел Михаил пуска душите на мъртвите да си дойдат на земята. На Велики петък могат да се “пишат” (нашарят) боядисаните яйца. В събота могат да се пекат козунаци, а който не е успял в четвъртък - и да боядиса яйца.

С много повече символика и обредност се отбелязват тия дни според християнския канон. През Великата (Страстната) седмица Иисус завършва земния си живот и тържествените богослужения припомнят евангелския разказ за страданията му. На Велики четвъртък е станала Тайната вечеря и предаването на Христос от Юда. Затова на този ден свещеникът в църквата изнася кръста от олтара, което символизира носенето му от Иисус към Голгота. Сутринта на Велики петък са разпнали Христос и после е погребан в пещерата. На богослужението от олтара се изнася плащеницата, с която е било покрито Христовото тяло след свалянето му от кръста. Извършва се опелото му. Вечерта с плащеницата се обикаля храмът и символично се погребва Исус. Плащеницата се слага на маса, струпвана с дарове и цветя, а под нея се провират богомолците. На Велика събота Богородица и Мария Магдалена отишли на гроба и го намерили празен. Явил им се ангел, който им съобщил за възкресението. В събота от 23 ч започва литийно шествие, а в 24 ч свещеникът обявява Възкресение. Миряните се поздравяват: “Христос воскресе! - Воистина воскресе!” и с радост в сърцата и запалена свещичка се прибират вкъщи. В неделя по обяд Евангелието се четена различни езици. След тържествената служба хората се прибират вкъщи, където отговяват с яйце и обреден хляб. С особени емоции е съпроводено “боренето”, “чукането” с боядисани яйца. Победителят има яйце “борец” и ще бъде най-здрав и късметлия през годината. Черупките от яйцата се заравят в градината или се слагат под прага на къщата и се вярва, че те притежават магическа сила и ще гонят злото от дома.

В деня на Възкресение Христово е задължително младоженците да посетят кумовете си (носят им “кумов колач” и червени яйца), девера, родителите на младата булка (посещението се нарича “поклон”). У девера се ходи само първата година, у кръстника 3 години подред, а у родителите -всяка година. Три дни се празнува Великден и след дългите пости се правят пищни трапези.

Обредна трапеза: шарени яйца, козунаци, обреден хляб, кравай с яйце, баница, мекици, кокошка с лук, зелени салати, ястия със спанак (лопуш, коприва), саздърма, агнешко месо, печена луканка, суджук.

Кой има имен ден на великден

Именници: Велико, Велика, Величка, Величко, Вела, Великослав, Велко, Велчо, Вельо, Велка, Велимир, Велимира, Велия, Въло, Паска, Паскал, Пасо, Пасуна, Антим, Антима.